9 причини да посетите Бали, Индонезия

Когато водите на езерото Братан (Bratan) се покачат, храмът Улун Дану Братан (Pura Ulun Danu Bratan) изглежда сякаш плува по повърхността му. Когато нивото на водата се нормализира, се вижда, че той е построен на ръба на езерото.

От стотици години вярващите в Бали го посещават, за да почетат богинята на реките и езерата Деви Дану (Dewi Danu), а туристите, за да се насладят на типичната за този район храмова архитектура, разкошните гледки към езерото и планината и на величествените изгреви и залези.

Бали е едно от основните места за производство на кафето от цибетка.

Цибетките – изящни животинчета, приличащи на енот – похапват от плодовете на различни видове кафе. В стомаха им външните обвивки на кафеените зърна се преработват, а сърцевината им се изхвърля с изпражненията. Хората ги събират, промиват, изсушават, опичат и правят от тях прочутото кафе копи лувак (kopi luwak). На посетителите на фермата се сервират за дегустация типични за региона чайове и кафета. По желание, и срещу заплащане, можете да пробвате и кафето от цибетка, приготвено по традиционен начин.

Те са впечатлятващо човешко творение – десетки зелени, оризови стъпала, които стават все по-тесни и по-тесни колкото по нависоко отивате. Традиционните балийски системи за напояване, работещите около вас балийци с шапки от кокосови листа, зелените връхчета на ориза, подаващи се от земята, от водата – Тегалаланг (Tegalalang) е място в Бали, на което човекът и природата са в пълна хармония.

Природен резерват и храмов комплекс – гората на маймуните в Бали (Ubud Monkey Forest, Bali) е живото въплъщение на три хиндуистки принципа за постигане на духовно и физичеко благополучие. Хармония между: хората; хората и природата; хората и върховния бог. Посетителите на гората могат да се движат из нея свободно. На територията й има три хиндуистки храма, растат около 186 вида дървета и живеят 700 маймуни. Те са защитени, живеят спокойно, разхождат се където пожелаят и получават храната си от хората, които се грижат за гората. Мястото привлича туристи, но се използва и като естествена лаборатория за изследване социалните отношения на маймуните – помежду им и с хората, в него се опазват редки растителни видове.

Храмът Танах Лот (Tanah Lot) в Бали е построен на върха на малка скала, обградена отвсякъде с вода. Вълните се разбиват в скалата и я рушат вече стотици години. Затова, за да се запази храмът, през 1980 година, липсващите части от нея са заменени с изкуствени.

До Танах Лот се стига само по време на отлива. Тогава се разкрива тясна скална пътека, по която можете да се мине. Точно навреме, за да се насладите на залеза. Гледката от храма по залез слънце също си заслужава. Не бързайте да си тръгвате, докато и последните слънчеви лъчи не погалят покрива му и нервните вълни.

Най-големият и важен храмов комплекс в Бали – Бесаки (Pura Besakih) – се намира в планината, близо до вулкана Агунг (Agung) и се състои от 23 храма. Всички те са построени по една ос, така че обикаляйки от храм на храм да се стигне до върха. Боядисаните в бяло храмове са на бог Шива, червените са на Брахма, а черните – на Вишну.

В началото на 60-те години на миналия век вулканът Агунг изригнал, но стичащата се лава заобиколила комплекса, пощадила го. За балийците това е знак, че мястото е свято и боговете пазят храма.

Яздене на слон; безопасна разходка между свободнодвижещите се обитатели на парка – зебри, носорози, хипопотами, тигри; специално шоу с животни – паркът на слоновете ви позволява да опознаете дивата природа. Преживяване, което ще ви изпълни с истински възторг.

Храмът Улувату (Pura Uluwatu) е построен в чест на бога на морето на ръба на една скала, надвесена над океана. До него се стига по пътечка, по която ви съпровождат любопитни маймунки. По залез, местните изпълняват ритуалния танц кечак. Зрелище, което няма да ви остави равнодушни.

В миналото кечак (kecak dance) се е изпълнявал само от мъже, придружени от мъжки хор. Днес в танца са включени и жени, като са включени и някои театрални елементи – преразказани са истории от Рамаяна. Озвучаването се прави от самите танцьори с уста, ръце, крака – няма музикални инструменти.