10 градчета в Пулия, които непременно да посетите

Погледнат от високо, Алберобело (Alberobello) прилича на изящен сиво-бял кошер с червени и зелени петна по него. Причината е в типичната за градчето архитектура. Тук са запазени стотици трули – бели, конусовидни къщички с почернели с времето покриви, обградени от цветя и зеленина.

Смята се, че местните започнали да ги строят през 16 век, когато кралят на Неапол (Naples) решил да облага с данък всяка новопостроена къща. Трулите са ниско, сухо строителство – напомнят повече на временни постройки или складове. Може да ги разгледате отвътре или направо да нощувате в някоя от тях.

Има само още едно такова градче в света и то също се намира в Пулия. Така че престоят ви в Алберобело ще е наистина неповторим.

Ще го видите отдалеч и ще ви плени от пръв поглед – Белият град. Наричат го така, заради разкошните средновековни сгради от бял мрамор – ослепителни на фона на трите зелени хълма, между които е разположен Остуни (Ostuni).

Има доказателства, че на това място е имало селище още през каменната ера. Но сегашния си вид градът дължи най-вече на кралица Изабела Арагонска, неаполитанска принцеса и херцогиня на Бари, която разширява крепостните стени, построява нови кули. Аристократите в Остуни пък започват да строят разкошни къщи. И така обликът на града се запазва почти непокътнат от 15 век насам. Е, има и нови сгради – разкошният дворец Палацо Сан Франциско (Palazzo San Francesco), в който днес се помещава кметството, е построен през 19 век;  църквата Сан Франциско де Асизи (San Francesco d’Assisi) – строена през 14 век и обновена веднъж през 17 и веднъж през 19 век; църквата Сан Вито (San Vito) – великолепен образец на стила рококо.

Разходката ви из града ще премине по чудновати улички с множество арки и безистени. Не пропускайте да опитате местното бяло вино и да си вземете зехтин.

За да влезете в стария град, минавате през огромни барокови порти. Криволичещи улички, разкошна архитектура – Мартина Франка (Martina Franca) е прекрасно местенце в Пулия за отдих и най-вече за хапване и пийване. Препоръчваме ви да опитате местното бяло вино – “Док” (Doc). То е със специфичен кехлибарен цвят и омайващ плодов аромат.

В града се провежда и страхотен оперен фестивал – Valle d`Itria. Ако обичате операта – това е вашето място от средата на юли до началото на август.

Това е по-скоро селце, ако трябва да бъдем честни. Всъщност, едно от най-красивите италиански села – разположено на висок, зелен хълм. В него също има трули. Да, вече сте ги видели в Алберобело, но Локоротондо (Locorotondo) ви предлага спокойствие, възможност да си отдъхнете от натрупаните до момента впечатления и да се насладите на чудни гледки към лозя и маслинови горички. Тук е и подходящото място да хапнете орекиете (orecchiette) – традиционната за района паста.

Римски амфитеатър, дворци от началото на 20 век, барокова базилика – има какво да видите в Лече (Lecce). И ако окото ви се е наситило на разкошните сгради, то заслужава си да посетите града заради музея за фигури от папиемаше, съхранил творенията на наистина великолепни майстори на това изкуство. Не пропускайте и катедралата в Лече (Cattedrale di Lecce) – пищно украсена със скулптури.

През 15 век градът бил важно пристанище, на което пристигали кораби от цял свят. В края на века той е обсаден от турците, превзет, а населението му избито или продадено в робство. В костницата на катедралата (самата тя била преустроена за известно време на джамия) се пазят останките на 800 души, които не пожелали да приемат исляма, за да бъдат помилвани. Днес в храма можете да видите и запазена подова мозайка от 12 век – чудна смесица от картини, пресъздаващи живота на Александър Македонски, сцени от Светото писание и легендата за крал Артур.

Въпреки изпълнената с перипетии и обрати съдба на Отранто (Otranto), градът си има чудесно запазен средновековен замък, за който също ви препоръчваме да отделите време.

Градчето, подобно на Алберобело, ще ви предложи невиждана досега гледка – саси (sassi). Това са жилища, издълбани в скалите. Местните жители са ги “строили” без план, абсолютно хаотично, така че са се получили странни “улички”. Някои минават директно върху покрива на някоя пещерна къща. Други се преплитат и образуват лабиринти. Липсата на електричество, вода и канализация не е попречила на обитателите на сасите да живеят в тях до 50-те години на 20 век. След това са изселени принудително, а пещерният квартал остава безлюден почти до началото на 21 век, когато кинаджиите го откриват и започват да снимат тук филми като “Страстите Христови” и “Бен Хур”.

Отделете си повече време за Матера (Matera) и околностите на административния регион Базиликата (Basilicata). Освен, че поне веднъж ще се изгубите между сасите и със сигурност ще искате да ги разгледате отвътре, направете си разходка и до близкия каньон. Гледките си заслужават.

Полиняно а Маре (Polignano a Mare) – град, построен върху 20 метрова скала, надвесена над Адриатическо море определено трябва да бъде посетен. Ослепително белите къщи в старата му част, малките улички с кафенета, пекарни и магазинчета са очарователни. Скалите привличат гмуркачи от цял свят и ако обичате адреналина, и се престрашите, можете и вие да пробвате скоковете във вода от високо. А можете и просто да се наслаждавате на гледката, докато пиете капучино и похапвате сладолед. Каквото и да решите, включете в плановете си посещение на пещерата Палацезе (Grotta Palazzese) – не сте виждали такова богатство от форми и цветове.

Плажовете са красиви, старото пристанище е чудно място за романтични разходки, семейните ресторантчета предлагат местни вкусотии, от които ще си оближете пръстите. Монополи (Monopoli) ви дава възможност да си починете от почивката.

Ако можете да поемете още впечатления, влезте в катедралата “Мария Сантисима дела Мадия” (Maria Santissima della Madia). Тя е строена цели три века и интериорът е от червен, жълт, зелен и бял мрамор.