9 неща, които да не пропускате на екскурзия в Тунис

Малко градче с огромен чар, известно с белите си сгради със сини врати. “Това сме го виждали вече в Гърция!” – може да си кажат някои от вас. Не прибързвайте.

Градът на творците, както наричат още Сиди Бу Саид (Sidi Bu Said), понеже в началото на миналия век там са живеели предимно хора на изкуството, е с типичната за този район архитектура и атмосфера, много различна от гръцката. То е съхранило автентичния си вид благодарение на държавата, която през 1915 година издава заповед за съхраняване на оригиналната архитектура и ниско строителство.

Сините капаци на прозорците и сините врати често са изрисувани с различни флорални и геометрични мотиви. Самите къщи са обградени от цветя, а от откритите тераси на кафенетата се открива чудна гледка към морето.

Дълго време Картаген (Carthage) е нещо като град-феникс. Създаден през 814 година преди Христа от финикийци, той неколкократно се превръща в централна сила на Средиземноморието, преживява няколко войни, сравняван е със земята от римляните поне веднъж, издиган е отново, обект е на апетитите на различни нашественици и така чак, докато го завладяват мюсюлманите, които го разрушават за последно.

Днес руините на Картаген са в списъка на ЮНЕСКО (UNESCO) за световно културно наследство и привличат хиляди почитатели на археологията и историята. Препоръчваме ви горещо да ги посетите преди да последвате изкушенията на столицата Тунис.

Отделете поне половин ден, бихме ви посъветвали и повече, ако имате възможност, за да посетите един от най-важните средиземноморски музеи. Националният музей в Тунис (Tunis) поддържа една от най-богатите експозиции на африканския континент (по-голяма е само тази на Египетския музей в Кайро).

В “Бардо” (Bardo National Museum) ще видите огромна колекция от римски мозайки, мраморни статуи на римски божества и императори; експонати, разкриващи хилядолетната история на страната и начина, по който са живели хората по тези земи през вековете. Не бива да пропускате и ислямския отдел, в който се пази Синият коран (най-старият екземпляр на свещената книга) и е изложена богата керамична колекция.

Експозициите са разположени в комплекс от сгради, строени през различни периоди – от XIII до XIX век.

Размерите ѝ са толкова невероятни, колкото и легендите за създаването ѝ. Голямата джамия (Great Mosque) в Кайруан (Kairouan) прилича по-скоро на жълто-червеникава крепост отколкото на храм. Нейно е най-старото минаре в света – построено през 728 година. Джамията е строена, разрушавана и построявана отново, достроявана е през вековете и днес все още е една от най-важните в Тунис. Приближите ли се до нея ще видите, че огромната ѝ площ е покрита със стотици хиляди орнаментни – флорални и геометрични – и надписи на арабски.

Самият град Кайруан е основан през 670 година върху стара визайнтийска крепост. Целта му е била по-скоро да се използва като отправна точка за завоюване на Северна Африка (North Africa) от арабите. Днес той е четвъртият свещен град на исляма след Мека (Mecca, Saudi Arabia), Медина (Medina, Saudi Arabia) и Йерусалим (Jerusalem, Israel).

Ще запазим в тайна най-красивата легенда за създаването на Голямата джамия в Кайруан, за да я чуете, когато посетите мястото. Сигурни сме, че ефектът ѝ ще е много по-въздействащ.

Вторият по големина колизеум (Amphitheatre) в света, след този в Рим, Италия (Rome, Italy), се намира в малкото градче Ел Джем (El Djem) в Тунис. През II век то било известно с производството на зехтин за износ. Днес е прочуто с почти изцяло запазения колизеум с 35 000 места.

Древният театър е построен в началото на III век и в него са представяни предимно гладиаторски борби и игри с колесници. Сградата остава непокътната до XVII век, когато хората започват да взимат от него строителен материал за жилищни сгради. По-късно, при турско нападение, част от местните се затварят в колизеума и нападателите използват оръдия, за да ги унищожат. Затова днес едната стена на колизеума в Ел Джем липсва. Но разходката из трибуните, страничните коридори, помещенията за гладиатори и зверове е изключително впечатляваща и ще ви помогне да се пренесете в древната римска империя с цялото ѝ величие, красота и жестокост. Арената на амфитеатъра е използвана при снимките на филма “Гладиаторът”. Тук се провежда един от най-големите фестивали за симфонична музика.

Има такива съкровища – като трулите и сасите в Италия и като троглодитските домове в Матмата (Matmata). Част от жителите на този малък берберски град все още живеят в подземни жилища. Ако не знаете изрично, че тук има хора, местността ще ви се стори съвсем пуста и обезлюдена. Няма никакъв начин да разпознаете отвън пещерните жилища.

Те представляват дълъг тунел, прокопан в пещерата, отстрани на който са изкопани овалните стаи, обзаведени само с най-необходимото. Всяка от тях има излаз към вътрешния двор, където е огнището. Той е и центърът на къщата – в него се събира цялото семейство, за да се храни, да работи, да се весели.

Първите обикновени, наземни къщи в Матмата са построени през втората половина на XX век, когато проливни дъждове опустошили голяма част от пещерните домове.

Шот ел Джерид (Chott El Djerid) е второто по големина езеро в Сахара (Sahara Desert) след езерото Чад (Lake Chad). Поради високите температури, през по-голямата част от годината всъщност в него няма вода и дъното му се превръща в напукана от сушата земя, покрита с твърд, дебел слой сол с ръждиво червен цвят.

Гледката е впечатляваща. А ако сте почитатели на “Междузвездни войни” вероятно ще разпознаете в соленото езеро Шот ел Джерид декора на някои от любимите си сцени.

Всеки оазис е красив, особено ако си вървял дълго време през пустинята. Но и да не си – оазисът Чебика (Chebika) е един от най-красивите, които можеш да видиш. Представете си разкошни водопади насред пустинята, обградени от зеленина и малък, кокетен град, в подножието на планините Джебел ен Негуеб (Djebel en Negueb ), чиито сгради са построени от глина.

Е, как мислите? Струва ли си да го видите?