Любими фолклорни танци

Този огнен танц не оставя никого равнодушен, макар често жените изпълнителки да са далеч от представата ни за сексапил и грация – докато не започнат да танцуват.

Първоначално фламенкото е само песен. По-късно към нея се добавя акомпанимент на кастанети, акустична китара и ударни инструменти. Всъщност танцът идва последен и предположенията за възникването му са доста. В целия жанр се откриват влияния на маври, евреи, цигани.

Днес фламенкото е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО (UNESCO). Може да го гледате в наскоро отворилия врати театър на фламенкото в Мадрид, Испания (Madrid, Spain) или просто да се разходите из Гранада, Испания (Granada, Spain). Там фламенко (flamenco) изпълнителите правят страхотни спектакли директно по улиците и площадите. Чудесни представления има и в заведенията в квартал Албайсин, Гранада.

Когато се говори за ориенталски танци (belly dance), най-често се сещаме за турския кьочек. Всъщност произхода на този танц все още не е съвсем ясен. Според някои изследователи той идва от Египет (Egypt), където в миналото се е танцувал само от млади мъже, облечени в женски дрехи. Задачата им била да забавляват жените в харема.

Според други – ориенталските танци идват още от Вавилон, където го изпълнявали жриците на богиня Ищар. Смята се, че движенията на кьочека имитират движенията в природата – вълни, различни животни – и помагат на жриците да влязат във връзка с Ищар. Заедно с това движенията на корема и бедрата изрязават и почит към извора на живота и напомнят за сексуалния акт и раждането.

В Турция (Turkey) кьочекът започва да се танцува от робините в харема. Танцьорките били специално обучавани и се радвали на малко повече свобода от останалите жени. Днес този танц, изпълняван от професионални таньорки, е истинска наслада за окото и е далеч от пошлостта. Заслужава си да го видите.

Този жизнерадостен танц и до днес е един от символите на Франция (France). За първи път започва да се танцува в Париж (Paris), в началото на XIX век и бързо става хит сред младежите от средната класа. В края на века кан-канът се качва на сцената на “Мулен руж” и се превръща в едно от най-търсените зрелища за богаташи и аристократи от целия свят.

Тулуз-Лотрек увековечава някои от неговите звезди – Ла Гулю, Жана Аврил и Валантен Безкостния – в плакати и картини. Носят се легенди за 19 годишната Ла Гулю, която докато танцувала, с крак свалила цилиндъра от главата на Уелския принц.

Днес кабаретни спектакли с кан-кан (can-can) можете да гледате в “Мулен руж” (Moulin Rouge), “Лидо” (Lido) и някои по-малки кабарета в Монмартър (Montmartre), докато сте се облегнали удобно в стола си и пийвате шампанско.

Разказвали сме ви за танца кечак (kecak dance) в статията “9 причини да посетите Бали”. Изпълнителите – в миналото само мъже, днес и жени – разказват, под формата на танц, истории от Рамаяна. Особено интересното при кечак е, че той не се изпълнява под звуците на музика. Танцьорите сами създават ритъма, заобиколени от група мъже, които припяват “чак, чак, кечак”.

Още един танц, създаден сравнително късно, става емблематичен за цяла една страна. Танцът със саби е част от балета “Гаяне”, който Арам Хачатурян пише през 1942 година. Той бързо печели световна популярност и можете да го чуете и гледате в различни концертни зали. Нищо обаче не може да се сравни с изпълнението му от грузинския национален балет “Сухишвили” (Sukhishvili).

Заради самбата (samba) повечето хора свързват Бразилия (Brazil) с красиви, полуголи жени, обсипани с блестящи камъчета и пайети и с пера на главата. Но тя не е само танц и музика, тя е вкусна храна, празненства до изтощение, специални костюми и украса – самбата е отделен свят на удоволствия, в който си струва да се потопите. Ако организацията на пътуване за карнавала в Рио де Жанейро (Rio de Janeiro) ви се струва изтощителна, поверете я на нас. А ако сте го пропуснали, но ви предстои пътуване до Бразилия, то не съжалявайте, самбата е навсякъде в тази страна, можете да се отдадете на изкушенията ѝ по всяко време.

Тарантелата (tarantella) е изящен танц в 3/8 или 6/8 такт. Първите сведения за него са от XVII век, от Южна Италия (South Italy). Вярвало се, че бързите му движения действат като противоотрова при ухапване от паяка Lycosa tarantula или паяк-вълк, който живее и се размножава в района на град Таранто (Taranto). Първоначално “лечебният” танц бил танцуван само от един човек. По-късно движенията леко се променили и тарантелата започнала да имитира ухажване, съответно да се танцува от двойки.

През XIX век композиторите от епохата на Романтизма – Лист, Шопен, Шуберт – я използват в произведенията си.

Днес, ако пътувате до Неапол (Naples), непременно намерете място, на което да гледате изпълнение на тарантела или ни се доверете, ще организираме това приключение за вас.