Традиционни десерти

Пържено сладко тесто, което се сервира поръсено със захар, канела, или залято с течен шоколад. Испанците го хапват сутрин и следобед заедно с чаша мляко с какао или горещ шоколад. Първият път като го видите ще ви заприлича на тулумбичка, но без сладкия сироп.

В Аликанте (Alicante) и някои други части на Испания (Spain) чуросът (churros) се прави тънък и дълъг.

Според легендите рецептата за десерта е донесена от португалците, които пък са я взели от династията Мин по време на едно от своите пътувания в Китай (China).

Другата версия е, че испанските овчари измислили чуроса като заместител на пресния хляб.

Сладкишът със странно име Умм Али (Umm Ali) – в превод “майката на Али” – се приготвя лесно от сух хляб, шам фъстък, бадеми, борови ядки, сладко мляко и канела. Вкусът му е направо божествен.

Той е типично египетски десерт затова ако сте на почивка в Египет (Egypt), непременно го опитайте.

Има много легенди за създаването му. Според една от тях Умм Али и втората жена на мъртвия египетски султан спорели синът на коя от тях ще управлява. Умм Али измислила коварен план и убила детето на съперницата си, а след това почерпила всички с този сладкиш.

По-правдобно звучи историята за египетския султан, който бил на лов и се загубил. Стигнал изгладнял до едно малко селце, където му приготвили сладкиш от каквито продукти имат и той много го харесал. Попитал кой е майсторът. Селяните отговорили: “майката на Али” и такова останало името на десерта.

Приготвя се в Куба (Cuba), Пуерто Рико (Puerto Rico), Доминиканската република (Dominican Republic). Според испанците е един от най-старите десерти, поднасяни по техните земи. Като се има предвид, че ароз кон лече (arroz con leche) всъщност е мляко с ориз и канела, то най-вероятно “традиционният” за Испания десерт идва от арабите и след това се разпространява в останалите страни.

Навсякъде се приготвя с малки различия в рецептата. Вкусен е. Непременно си подсладете душата с него, където и да се намирате.

Италианците са признатите по цял свят майстори на сладоледа. Като тяхното джелато (gelato) няма друго. Във всеки район то се прави с местни продукти, специфични подправки, плодове.

Ако сте на екскурзия в Чинкуе Тере, Италия (Cinque Terre, Italy) например, непременно опитайте джелато с босилек и мед в Корнилия (Corniglia). Почерпете се и с джелато с пресни плодове в Риомаджоре (Riomaggiore).

Тази сиропирана млечна баница се прави с кори за баклава, портокалов сиром и крем от мляко, яйца и ситен грис. Получава се доста сладък десерт, но не толкова, колкото баклавата, с изкусителен аромат.

При посещението си в Гърция (Greece) не пропускайте да хапнете солидно парче галактобуреко (galaktoboureko), докато се наслаждавате на морски гледки и силно кафе.

Ако сте на разходка във Виена, Австрия (Vienna, Austria) и не сте хапнали ябълков щрудел (Wiener Apfelstrudel), все едно никъде не сте били. Ароматният десерт се сервира топъл, с ванилов сос, топка сладолед или сметана.

Първата известна, писмена, рецепта за приготвянето му е от 1696 година и се пази в австрийската национална библиотека.

Версиите за появата му са най-разнообразни и включват арабско, турско, византийско и дори славянско влияние. Днес десертът се прави навсякъде по света в най-различни варианти, но виенският ябълков щрудел си остава задължителна за опитване класика.

Банофи (banoffee pie) е комбинация от думите “банан” – banana и “кафе” – coffee на английски. Десертът се приготвя за пръв път в Източен Съсекс (East Sussex) през 1971 година. Двамата собственици на ресторанта “Гладният монах” (Hungry Monk) експериментират върху рецепта за американски пай с карамел и кондензирано мляко. Добавят към него мандарини, ябълки, докато най-накрая пробват с банан. Опитват сладкиша и разбират, че са открили  вкуса, който им трябва.

Банофи става любим на посетителите на заведението. През 1974 година рецептата му излиза в готварската книга “Скритите тайни на гладния монах”. През 1997 е препечатана в изданието “В рая с гладния монах” и днес е една от най-популярните рецепти за сладкиш във Великобритания (United Kingdom). Съставките са банани, карамел, сметана, бисквити, масло, шоколад или кафе, или и двете. Според слуховете това бил любимият за приготвяне десерт на Маргарет Тачър.

Звучи малко странно, но този типичен за Китай (China) десерт е наистина много вкусен.

Приготвя се от червения боб “адзуки”, който се използва за всякакви десерти. Сладките кнедли се правят от оризово брашно, в което се завива бобената паста.