За всяка дестинация – десерт

Не знаем доколко сте запознати със словашката кухня, но ако сте решили да се разходите из Братислава, Словакия (Bratislava, Slovakia), то непременно пробвайте местните вкусотии. Разликата в специалитетите от Северна и Южна Словакия е доста голяма, но халушки (halušky) и картофени ньоки с мак (makové šúľance) ще ви сервират във всеки традиционен словашки ресторант.

Халушките (или още срещани в превод на български като галушки), представляват топки варено картофено тесто, върху което има меко овче сирене и парченца пържен бекон. Превъзходно е за студени дни заедно с чаша тъмна бира.

Десертът – makové šúľance – също е от картофи. Правят се малки картофени рулца, които буквално се удавят в разтопено масло и се поръсват с много пудра захар и маково семе. Може и да ви звучи странно, но десертът е разкошен!

Те са нещо средно между миниатюрни палачинки и бухтички. Тестото се приготвя от извара, яйца, захар и брашно и пържи в нагорещен тиган. Готовите сирники (syrniki) се сервират с вишнево сладко.

В Русия (Russia) апетитните бухтичко-палачинки са част от закуската, но вие може да ги хапнете с чаша следобеден чай или за десерт след обяда.

Според това кой ви разказва за сирниките, историята им започва в древен Рим и минава през Азия. Най-вероятно обаче те се появяват на руската трапеза по времето на Петър I, който започва да внася картофи, тютюн и сирене.

Сладкишът е традиционен за долината Вахау, Австрия (Wachau Valley, Austria). Марилен-кньодел (Marillenknödel) представляват малки топки с пълнеж от кайсиево сладко. Тестото обикновено е направено от картофи. Кнедлите се варят в леко солена вода, след това се овалват в галета, запържват се в тигана с масло и канела и се поръсват щедро с пудра захар.

През лятото може да хапнете марилен-кньодел, в които тестото е заместено със сладолед, а галетата със смес от ядки и захар. Разходете се из това приказно място, опитайте от този вкусен десерт и непременно го полейте с местно бяло вино.

Оризовият десерт “malay kuih” ще ви привлече първо с шарените си цветове. Тези от вас, които не обичат желе, може би първо ще го изгледат подозрително, защото той наистина има желеподобен вид. Но видът лъже. Съставките на десерта са оризово брашно, кокосово мляко и есенции. Някои негови разновидности се приготвят на пара, други са печени. Пробвайте всички варианти.

Любопитна подробност е, че в Малайзия (Malaysia) всъщност няма една рецепта, за този традиционен сладкиш. Прави се по вътрешен усет и може да се каже, че всяко семейство, дори всяка жена от семейството има своя рецепта за него. А това означава, че всеки път като го пробвате, ще ядете различен десерт.

Турските десерти са прочути със своята сладост, но само който не е ял кюнефе (kunefe) не е останал завинаги омагьосан от вълшбения му вкус. Сладкишът се приготвя от кадаиф, нещо средно между обезмаслено сирене и кашкавал, сироп, шам фъстък и каймак.

Всъщност това е турският му вариант. Произходът на десерта е арабски. За първи път се споменава в източници от X век. Смята се, че първоначално е приготвян в Палестина. Днес кюнефе – в различни разновидности – може да пробвате в Палестина (Palestine), Йордания (Jordan), Сирия (Syria), Израел (Israel), северен Египет (Egypt), Ливан (Lebanon) и дори в Гърция (Greece).

Ако го опитате веднъж, после където и по света да ходите все ще търсите турски ресторант, в който да сервират кюнефе.

Със сигурност сте хапвали крем брюле (crème brûlée) – той вече е станал част от световната съкровищница от десерти и се приготвя навсякъде. Но французите владеят до съвършенство изкуството да препичат колкото трябва карамелизираната захар, от която се образува вкусната му коричка. Пак те са много изобретателни в поднасянето му и често ви го сервират заедно с ароматно сладко в малка, отделна купичка.

Всъщност, въпреки че се смята за класически френски десерт от жълтъци, мляко и захар, името му за първи път се появява в английска кулинарна книга през XVIII век. По-късно се среща и под името “английски крем”. Във френските книги с рецепти се среща за пръв път през XIX век. Става истински популярен като класически френски десерт едва през XX век и то благодарение на френския ресторант Le Cirque, отворил врати в Ню Йорк, САЩ (New York, USA) през 60-те години.

И все пак, независимо колко пъти сте яли крем брюле в разни точки на света, не пропускайте да пробвате френското. Невероятно е.

Тамалес (tamales) е общото име на ястия от царевично тесто с различни видове плънка, увити в листо от царевица, които се варят или приготвят на пара.

Ако сте в Мексико (Mexico), искате или не, ще опитате доста от солените варианти на тамалес – с ориз, с риба, с месо, със сирене и люти чушлета.

Ние ви препоръчваме непременно да хапнете и от сладките. Царевичното тесто се пълни с плодове – ананас, пекан, кокос. След като се свари и преди да го хапнете само отстранявате царевичното листо, в което е увито.

В превод “дадар” (dadar) означава “омлет” или “палачинка”, а “гулунг” (gulung) – “търкаля се”. Дадар гулунг е сладка кокосова палачинка със зелен цвят – от пандановите листа, която в Бали, Индонезия (Bali, Indonesia) обикновено се сервира за закуска.

Приготвя се от настърган кокос, оризово брашно, палмова захар, сол, канела и вода. Сместа за палачинките се пържи в нагорещен тиган с много масло. След това в нея се увива кокосовият пълнеж.

Ктефа (ktefa) e традиционен марокански сладкиш. Прилича на сладка лазаня. Приготвя се от тънко, хрупкаво тесто, пълно с крем англез и ароматизирано с портокалова вода. Наричат го още млечна бастила (milk bastilla). Може да се гарнира с бадеми, канела, захар на прах, мента или пресни плодове.