7 причини да посетите Мексико

Ривиера Мая (Riviera Maya) е необичайна курортна зона. Тя е разположена на източното крайбрежие на полуостров Юкатан (Yucatan) и за разлика от обичайните курорти, в нея на почит са природата, спокойствието и тишината. Хотелските комплекси са наистина луксозни, има достатъчно развлечения, но основното тук е природата.

В Ривиера Мая се намират някои от най-красивите плажове и вторият по големина бариерен риф в света. А също и два големи тематични природни парка, на чиято територия са запазени множество руини и исторически забележителности – Шел Ха (Xel Ha) и Шкарет (Xcaret). Там можете да плувате с делфини или в пещерни реки, или просто да съзерцавате безмълвни и без да ви омръзва заобикалящата ви красота. Истинско престъпление е да не се гмурнете поне веднъж, два, три пъти.

Плая дел Кармен (Playa del Carmen) се смята за центъра на Ривиера Мая. Градчето, започнало съществуването си като обикновено рибарско село преди повече от век, днес е кокетен курорт с множество кафенета, ресторанти, магазинчета за сувенири и пристанище за идващите круизни кораби. От него тръгват маршрутите към някои от най-интересните и загадъчни местенца в Мексико – Чичен Ица (Chichen Itza), Тулум (Tulum) и Коба (Coba).

Каменният град на маите е построен вероятно през VII век. 3 века по-късно се превръща в културен, политически и религиозен център и остава такъв до XII век. Следва период на войни, по време на които е опустошен. После джунглата малко по малко го поглъща.

Името му означава “кладенецът на племето ица”, макар че испанците често превеждат “ица” по-скоро като “магьосниците на водата”.

Градът е построен в привидно безводен район. Всъщност маите са го издигнали съвсем близо до два естествени водни източника. Наричали ги “сеноте” – природни кладенци, много дълбоки и широки, обрасли в растителност, които осигурявали водата на Чичен Ица през цялата година.

До наши дни в града са съхранени различни храмове, включително 24 метровата пирамида на храма Кукулкан, построени по неизвестна засега технология. Маите не са познавали колелото, не са имали метални сечива, смята се, че не са ползвали и впрегатен добитък по време на строежа.

Хотелските комплекси на Ютакан са впечатляващи. Ако търсите абсолютен лукс, ако искате да се поглезите колкото се може повече, то непременно трябва да отседнете в някой от тях. Част от комплексите представляват потънали в зеленина бунгала, с гледка към морето, нерядко и с басейн към всяко бунгало. Други са огромни, с множество ресторанти, атракциони, клубове по интереси. Загадка е как местните успяват да постигнат толкова точен баланс между комфорт и хармония с природата за всички свои гости, но е факт.

Ние можем да ви насочим към конкретен хотелски комплекс след като научим какви са вашите предпочитания. Обадете ни се или ни пишете.

Митовете и легендите около нея са много. От това, че във всяка оригинална бутилка текила има червей. (Червей се слага само в някои видове мескал – така се нарича всяка спиртна напитка, дестилирана от агаве.) До това, че трябва да се пие, като ближете сол от корема на мексиканка и взимате шота с уста от гърдите й. Не че е невъзможно, но може и просто да си поръчате “Маргарита” или да пийвате текила и да танцувате, да танцувате.

Истината е, че текилата се прави само от един вид синьо агаве, което се отглежда в района на град Текила в щата Халиско (Tequila, Jalisco), Мексико (да, на него е кръстена напитката). В зависимост от бъчвите, в които отлежава може да ухае на джинджифил, билки, ванилия.

Националното мексиканско питие всъщност е направено от ацтеките и испанците. Ацтеките използвали сока от синьо агаве, за да си правят вино. Испанците ги видели, дестилирали сока и така се получила текилата.

Тулум е единственият град на маите, построен на брега на морето и един от малкото техни градове с крепостна стена. Смята се, че е използван за пристанище и търговия с Централна Америка и Централно Мексико. Жилищата на обикновените граждани са били извън защитните му стени. Вътре, между тях, са били резиденциите на аристократите.

В Тулум е запазен храм със статуи на бога на гмуркането или както го наричат още “богът на пчелата”. Той е изобразен с главата надолу сякаш наистина се гмурка. Може да се видят руини на жилища, храмове, скулптури и релефи. Съхранен и до днес е замъкът, построен на 12 метрова скала над водата. Особено впечатляващ е храмът на бога на вятъра, но той може да се съзерцава само отвън, понеже костенурките са го избрали за свой дом и там снасят яйцата си.

Коба е доста по-голям град, с два сеноте и много интересна зона с археологически разкопки. Тук освен жилища, могат да се видят възпоменателни плочи, игрища за пелота, а също и сакбе – пътища от бял камък, които свързвали Коба с други градове.

Преди идването на испанците мексиканската кухня включвала предимно царевица, боб, домати, сладки картофи, фъстъци, риба, какао, ванилия и плодове (папая, ананас, гуава, тиква). Испанците довели със себе си пилета и свине, посяли ориз, пшеница и ечемик.

И така днешната мексиканска кухня се базира на всички, изброени по-горе продукти. Тя е вкусна, питателна и ви предлага неочаквани комбинации от вкусове. Дори някъде по света да сте опитвали начос, буритос, енчилада, не пропускайте да хапнете от тях в Мексико. Пробвайте също тамалес и гордитас. Истинска загадка е как царевицата може да е толкова, ама толкова вкусна и да се сервира под всякакви форми.