Улична храна в Истанбул – ястия от кухнята на Турция

Местните обикновено го хапват за закуска. Комбинират го с плодове, сирене, чай или айрян. Хрупкав, с леко сладникав вкус, подчертан от пикантния печен сусам, симидът е на почит по тези земи още от XVI век.

Нашите сладки гевреци са близки на вкус, но не са толкова хрупкави. А и най-важното условие е, симидът (simit), който хапвате да е току-що изваден от фурната. Имайте го предвид и търсете продавачи в Истанбул от чиито колички или табли с гевреци се вие пара.

Наричат го турската пица, но сходството му с пицата е само едно – оформеното като кръг тънко тесто, върху което се разстила плънката. Вкусът на лахмаджуна (lahmacun) е съвсем различен. Плънката му се приготвя от прясно смляна кайма, паста от домати и червени чушки, кимион, лук и салца.

Когато лахмаджунът е разстлан горещ и ароматен пред клиента, той сам решава иска ли да добави магданоз и лимонов сок. Ние ви съветваме да го направите. След това увивате лахмаджуна на руло, грабвате един айрян и пиршеството може да започне.

И него туристите често го кръщават “турска пица”. Пидето (pide) всъщност се доближава до нашите закукси “лодка”, които се предлагат по баничарниците.

Плънката се разстила върху плосък хляб с формата на лодка и се запича. Тя може да е всякаква – пикантна агнешка кайма, домати и яйце; ситно нарязано говеждо месо и печени червени чушки; сирене и суджук. След като се извади от фурната пидето се маже обилно с масло и е готово за хапване.

Турският сладолед (dondurma) е доста лепкав и еластичен. Вкусът му е по-плътен от този на италианския например. Препоръчваме ви да опитате тази негова разновидност – кахраманмараш дондурма (kahramanmaraş dondurma). Тя се приготвя с екстракт от корен на орхидея и мастика. Двете съставки придават на сладоледа съвсем неочакван и много приятен вкус.

Покупката на сладолед от улична количка в Истанбул само по себе си е преживяване. Продавачите обикновено са облечени в традиционни турски одежди, а по количката им има окачени звънчета, които удрят с лъжица с дълга дръжка. С нея сипват сладолед и се шегуват с купувачите за забавление на зяпачите и всички останали на опашката.

Може и да си мислите, че сте яли вкусни дюнери (döner kebap) в България, но като истанбулските няма да намерите другаде. Затова непременно ги опитайте. Месото е смес от говеждо и агнешко (прясно и крехко), зеленчуците са свежи и ароматни, а питката е мека и пари под пръстите ви.

За почитателите на дреболиите и карантиите, а също и за подпийналите, това е страхотен деликатес. Кокореч (kokoreç) се приготвя от агнешки черва. Те се измиват внимателно, нарязват се на парчета и се пекат на жив огън заедно с лук, червени чушки и домати. Когато са готови, се напъхват в голямо парче пресен хляб и са готови за ядене.

Кокоречът е страхотен деликатес и неизменна част от уличната храна в Истанбул. Опитайте го!

Гьозлемето (gözleme) също се приготвя често у нас. Прави се у дома или си го взимаме от баничарниците. Имайте предвид обаче, че то е традиционно турско ястие и ако искате да сте наясно какъв е истинският му вкус е най-добре да го пробвате на място.

Прави се от ръчно точени кори, които се пълнят с плънка (най-често сирене), оформят се като квадрат и се пекат на сач, докато по тях не се появят черно-кафяви петънца. Обикновено се поливат със сос от разтопено масло и сметана, който корите поемат и омекват.

Току-що изваден от фурната печеният картоф (turkish kumpir) се разрязва на две и се пълни с каквото ви душа иска – сладка царевица, сирене, маслини, печени чушки, грах, резени парен морков, пресни гъби, масло. Както се досещате и за традиционалистите по отношение на храната, и за любителите на експериментите, кумпирът винаги е вкусно решение.

Бюрек (börek) има навсякъде на Балканите, но само в Истанбул той се предлага в толкова много разновидности и честно казано не сме били на място, на което да го правят по-добре.

Препоръчваме ви бюрека със сирене и спанак, а също и този със сирене фета, спанак, картофи и кайма. Ако ви се иска да пробвате сладката версия, заложете на кюрдски бюрек – приготвя се от фини кори, напоени с много масло и пудра захар и изпечени до златисто.

Ако обичате морски дарове, непременно опитайте пълнени миди при посещението си в Истанбул. Няма да съжалявате. Midye dolma са миди, смесени с пикантен ориз, поляти с лимонов сок и сервирани направо на табла. Има ги на всеки друг ъгъл из улиците на Таксим (Taksim) през деня и нощта.

Голям пропуск е да сте в Истанбул и да не хапнете прясна риба. Балик екмек (balik ekmek) е една от най-обичаните улични храни сред местните и има защо. Прясната риба се пече на скара, пъхва се още гореща в парче топъл хляб и е готова за ядене. Поръчайте си го в някое от малките ресторантчета на моста “Галата” (Galata Köprüsü) или направо от някоя сергия на рибния пазар.

За разлика от София, в Истанбул те се предлагат през цялата година. Усещането да си хапвате от тях през лятото и да вдъхвате аромат, който свързвате с есента е особено интересно.

Ако не сте много гладни, и ви се иска нещо вкусно, пробвайте от печените кестени (kavrulmuş kestane). Те, с техния хлебен, сладък вкус, са чудесен избор.

В Истанбул проблемът е, че нямате възможност да опитате всички разкошни сладкиши, които се предлагат. Просто никой не може да яде толкова. А поничките (hanim göbegi), които носят предизвикателното име – женско коремче – определено си заслужават.