Магията на Южно Мароко

Едноименната столица на провинция Агадир (Agadir) се намира на брега на Атлантическия океан. Тя не е типичният за Мароко град, има доста европейски вид. Привлича с голямото си пристанище, вкусна морска храна и най-вече с плажовете си: дълга пясъчна ивица, вълни, подходящи за сърф и няколко много добри сърф училища. Тук през зимата температурата е около 20 – 21°C и морският сезон всъщност е целогодишен.

За наситилите се на плажни удоволствия Агадир предлага и други забавления. Разходка до старата казба, която се намира на хълм над града. Унищожителното земетресение от 1960 година я разрушава наполовина, но пак е интересно да се разгледа. А и от нея се открива прекрасна панорамна гледка към града.

Любителите на пазарищата също ще останат доволни. На тяхно разположение е шумният и весел пазар за риба, разкошният пазар за бижута, както и пазарът Сук ел Хад (Souk El Had), където може да се намери всичко, което ви трябва или не ви трябва, но пък радва окото и душата.

Отдалеч градът прилича на излязъл от някоя древна приказка. Причина за това са запазените крепостни стени, укрепления и квадратни кули, кацнали на тях, а също и петте големи градски порти, през които минават пътниците. Те сменят цветовете си под палещите лъчи на слънцето – розови, оранжеви, златни – а на пристигащите пътешественици им се струва, че халюцинират.

В миналото Тарудант (Taroudant) е бил важен търговски център. Днес, освен с укрепленията си, се слави и със своите занаятчии, бижутери и производители на килими. Ако сте любители на изящните сребърни предмети, находките, които ще си откриете в града, ще ви очароват.

Можете също да наблюдавате как се щавят всякакви видове кожа от овчи, до много екзотични, да видите как се добива арганово масло и как се отглежда шафран.

Тарудант все още пази духа на старо Мароко. Освен това е отправна точка за множество екскурзии из околностите. Градът е обграден от овощни градини и селца, скътани в околните оазиси.

Все повече навлизаме в приказката Мароко. “Ксар” се нарича типичното мароканско селище с глинени къщи, надничащи иззад защитни стени с ъглови кули. Аит Бен Хадду (Ait Benhaddou) е именно такова, съхранено през вековете място. В него са останали да живеят едва няколко семейства и това подсилва призрачната атмосфера, която ви обгръща щом влезете в него. Разхождате се между казби, жилища, магазини, отдавна загубили естественото си предназначение. Влизате в един огромен, глинен паметник на архитектурата на южно Мароко.

През 1987 година ксарът е включен в списъка на ЮНЕСКО (UNESCO) за световното културно наследство. Още преди това, през 60-те години на XX, век Аит Бен Хадду става любимо място за снимки на кинаджиите. Глинените му къщи се появяват във филми като “Последното изкушение на Христос” на Скорсезе, “Мумията”, “Гладиатор”, “Една нощ с краля”. Могат да се видят дори в някои сцени от “Игра на тронове”.

Добре дошли във филмовата столица на Мароко. Уарзазат (Ouarzazate) или Варзазат, както също ще срещнете името, изписано на български, е градът, в който се намират най-големите марокански филмови студиа. Тук са снимани филми като “Джеймс Бонд – Живите светлини”, “Астерикс и Обеликс: мисия Клеопатра”, “Принцът на Персия”.

Освен че може да се гмурнете в света на киното и да разгледате самите студиа и музея на киното, заслужава си да разгледате и Тауриртите (Taourirt) – изцяло запазен дворец-крепост.

Уарзазат има неповторима атмосфера, смесица от минало и настояще, реалност и измислица.

Цветните градини на Тингир (Tinghir) ще привлекат погледа ви отдалеч. Старият френски гарнизон е построен около скален извор и над него бди дворецът Глауи (Glaoui). Или по-точно останките от него. Самият дворец не е отворен за посещение, но от мястото, на което е разположен се открива прекрасна гледка към града.

Някои части на Тингир, с тесните си улички, покритите с килими стени и малки занаятчийски работилнички, все още са запазили типичната за южно Мароко атмосфера. На пазарищата продават изящни, ръчно изработени предмети, а багрите на тъканите килими пълнят очите и сърцето с радост.

От Тингир тръгват и много интересни маршрути за допълнителни екскурзии. Като тази до един от най-красивите оазиси в света например, оазисът преди каньона на река Тодра (Todrha).

Каньонът на река Тодра (Todgha Gorge) е особено популярен сред катерачите от цял свят, но не е задължително да практикувате скално катерене, за да минете през него. Преходът е особено живописен с надвесените от двете страни на тесния път високи скали и зъбери. По време на разходката може да срещнете местни, които се придвижват с малки магарета или стада от камили и кози.

Усещането, че не стъпвате по планетата земя, а сте попаднали на някое далечно, непознато на човеците място е осезаемо. Към края на каньона пътят става широк едва десетина метра, а скалите събират чела над него.

След Загора (Zagora) започва пустинята. От този град керваните са тръгвали по пътя на златото, за да стигнат до Тимбокту (Timbuktu). “52 дни до Тимбокту” – можете да видите знака, на който на арабски и френски е изписано това, за да показва на търговците колко време трябва да вървят, за да стигнат до богатите пазари на сол, злато, слонова кост.

Обикновено в Загора туристите се настаняват, почиват си ден или два и се приготвят за среща с пустинята.