8 забележителности в Монмартър, Париж

Кацнала е точно на върха на хълма – толкова бяла, че в слънчев ден те болят очите да я гледаш. Има три начина да стигнете до нея.

Първият е да се изкачите 360 стъпала до централния ѝ вход. В този случай от двете ви страни ще ухаят разкошни розови храсти и от време на време можете да отдъхвате на меката зелена трева, покрила хълма, а величието на храма ще се разкрива постепенно пред очите ви.

Вторият е да вземете фуникуляра и да се качите директно до базиликата. Гледката пак е хубава и ще имате повече сили да се качите чак до камбанарията и да видите Париж от птичи поглед.

Третият е да минете отзад, по криволичещите монмартърски улички, да изкачвате хълма бавно, да се спирате пред галериите и магазините, да отдъхвате в кафенетата и да видите първо гърба на катердралата “Сакре Кьор” (Sacré-Cœur). Така ще се насладите и на изкуството на множеството улични артисти – мимове, певци, музиканти, танцьори и актьори.

“Свято сърце” – това означава в превод името на базиликата, посветена на френския народ и построена изцяло с негови средства. Тя е голяма колкото две волейболни игрища. На централния ѝ купол може да се види една от най-големите мозайки в света – “Благоговение на Франция пред сърцето Господне”. Камбанарията ѝ е висока 84 метра, а звукът на прочутата камбана “Савоярд”, която виси в нея, се чува на 10 км.

Да стигнете до “Сакре Кьор” само по себе си е приключение и опознаване на един от най-живописните парижки райони.

Ако изберете да стигнете до “Сакре Кьор” пеша, през Монмартър, първо ще минете през пощад “Тертр” (Place du Tertre). Той е построен в средата на XVII век и е обявен за централен площад на селото. Един век по-късно площадът става място за срещи на поети, художници, композитори. Около него са живели и творили Сезан, Модилиани, Утрило, Пикасо.

Днес той е царството на уличните художници и на продавачите на картини. Тук можете да седнете до статива на някой художник и да си тръгнете със свой портрет или да си харесате рисуван парижки пейзаж, който да отнесете у дома.

Наблизо са музеят на Монмартър, домът и ателието на Огюст Реноар и музеят на Дали.

Градините на Париж, независимо от размера им, са истински зелени убежища на покоя. Това с пълна сила важи и за тази на абатите (Jardin des Abbesses). Отбийте се в нея, поседнете, отдъхнете от разходката си и постойте пред стената на любовта.

На нея художникът Фредерик Барон и калиграфът Клер Кито са изписали хиляди пъти “Обичам те” на повече от 300 езика. Мястото е предпочитано за срещи на влюбени и романтични снимки.

“Потъващата сграда” всъщност е красива, класическа, парижка сграда, която можете да видите, ако сте с гръб към “Сакре Кьор” и погледнете наляво. На пръв поглед в нея няма нищо особено. Ако наклоните обектива си под ъгъл от 45 градуса обаче, и снимате, ще видите как сградата на снимката бавно потъва зад зеления хълм.

“Потъващата сграда” се намира съвсем близо до базиликата и е обичано място за снимки от туристите.

Прочутото бистро Ле Консулат (Le Consulat) се намира на една от най-старите улици в Монмартър – Rue Norvins. Разположението му е страхотно – сядате, хапвате, пийвате – и Париж минава пред очите ви. Винената листа предлага отлични френски вина, в менюто ще откриете само френски специалитети. Препоръчваме ви да опитате най-добрия в околността пепър стек с пържени картофки (Steak au Poivre avec pomme frites).

Кафенето е запазило старинния си, романтичен вид и ако останете в него за разточителен обяд или вечеря, ще се почувствате сякаш сте се върнали в края на XIX или началото на XX век. Една табела пък ще ви припомни, че на вашата маса са седели някои от най-великите художници на нашето време – Моне, Ван Гог, Тулуз-Лотрек, Сисле, Пикасо.

Предварителната резервация е препоръчителна, ако искате да се разположите на хубава маса.

Непременно ще я видите по време на вашата разходка – ниска, розова къща със зелени капаци на прозорците. Увековечена в картините на Морис Утрило и една от най-сниманите и поствани в социалните мрежи монмартърски сгради.

Намира се на ъгъла на улиците Rue de l’Abreuvoir и Rue des Saules, притисната от околните високи постройки, ярка и дръзка на фона на техните бели фасади. Някога тук хората на изкуството можели да обядват на достъпна за тях цена. Вече цял век Розовата къща (La Maison Rose) е ресторант, в който сервират специалитети от френската кухня в типично бохемска атмосфера.

Дори да не сте запален почитател на екстравагантния сюрреалист, заслужава си да посетите  музея на Дали (Espace Dalí). В него на фокус са гравюрите и скулптурите на художника. Над 300 експоната, разположени така, че да се потопите изцяло в съноподобния свят на Дали и да опознаете по-пълноценно неговото изкуство.

Червената мелница е един от символите на Париж. Тя се намира недалеч от площад “Пигал” (Pigalle) – около който се организира бурният нощен, еротичен живот на града. Кабарето е открито в края на XIX век и става известно поради няколко причини.

Първо, без значение от класа, сан и богатство хората са седели заедно около масите.

Второ, славата на кан-кана тръгва именно от това кабаре. Тук се вихрят легендарните Ла Гулю, Жана Аврил, Валантен Безкостния. Тук Ла Гулю сваля с крак цилиндъра на Уелския принц.

Трето, плакатите и платната за интериора на “Мулен руж” (Moulin Rouge) са дело на Тулуз-Лотрек.

Легендарните истории за това кабаре днес привличат хиляди туристи. Обикновено се играят по два спектакъла дневно, като има опции за вечеря или само пийване на шампанско, докато на сцената са някои от най-добрите европейски танцьорки. Предварителната резервация е задължителна. По-официалното облекло също. Всички камери, фотоапарати и телефони се оставят на специален гардероб в предверието – снимките по време на шоуто са недопустими.